Българите: от Армения до Казан. Научен редактор – Ружа Нейкова. Превод на бълг. ез. ‒ Живко Войников. ‒ София: Бъдник, 2016. – 51 с.

ISBN: 978-954-92204-9-0

Ружа Нейкова. От научния редактор

  • ПРЕДГОВОР
  • ЕТНОНИМИКА
  • ИСТОРИЯ
  • ГЕОГРАФИЯ
  • EТНОГЕНОМИКА
  • АРХЕОЛОГИЯ
  • РЕЛИГИЯ                                                                 
  • ЕЗИК
  • ЕТНОГРАФИЯ
  • ИЗВОДИ
  • литература

Българите 

Това е първото комплексно изследване върху историята на българите от страна на автора. Антон Кирилович Салмин е доктор на историческите науки, водещ научен сътрудник в Музея по антропология и етнография „Петър Велики“ (Кунсткамера) към Руската академия на науките. В своя труд той се основава на достиженията на науки като етнонимика, история, география, етногеномика, археология, религиознание, езикознание, етнология. Основна опора на изследването са първоизточниците.

Сравнителното изучаване на историята и културата на българите и на казанските татари води до извода за техните генетически връзки. Главна роля във формирането на поволжките татари като етнос изиграват културните традиции на българите, които са продължени и развити в културата на казанските татари. Именно племената на Волжка България, на първо място и преимуществено българите, съставляват основния масив на татарската народност. Когато говорим за нейната история, трябва да се имат предвид именно народните маси, а не племенната върхушка, свързана със Златата орда. Искам да подчертая още веднъж, че понятията „българи“ и „сувари“ трябва да се разделят, а не да се свързват с дефис: „булгаро-сувари“ или „булгари-сувари“. За племето сувари следва да се пише и говори само конкретно: „суварите, живеещи в България“. Българите и суварите са отделни, самостоятелни понятия и те никога не са били в близки родствени отношения помежду си. Когато изследователите не могат да идентифицират предците на чувашите, те прибягват до „хитрост“ и пишат „българо-сувари“. Сякаш се застраховат и за всеки случай сочат двете общности като предтечи. Нека читателят избира сам. Всичко това обаче няма отношение към научното изследване. При това историците, изследователи на Волжка България, ясно квалифицират българите като скотовъди номади, а суварите – като изкусни земеделци.

Както виждаме, първото споменаване на българите не е в 354 г., а в I век, и не в Западното Предкавказие, а в Югозападна Велика Армения. Изворите показват, че българите са един от основните етнически компоненти при формирането на казанските татари. И по силата на изложените факти, българите не могат да бъдат предци на чувашите.